РАЗЖУЖА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разжужа̀ се, -ѝш се, мин. св. -а̀х се, св., непрех. 1. За насекомо — започвам да жужа, да бръмча; зажужавам, забръмчавам. Пчелите грозно се разжужали. Н. Каралиева, ЗБ, 65. Открехнахме желязната врата и зажумяхме от разжарените спонтанни блясъци на храстите и на дърветата. Една пчела се разжужа пред нас и се издигна. ЛВ, 2007, бр. 41, 8.

2. Прен. За машина, уред — започвам да издавам еднообразен шум при бързо движение (въртене, летене и под.); зажужавам, забръмчавам. Момчето завъртя ключа и моторът веднага се разжужа.

3. Прен. За множество хора, струпани на едно място — започвам да произвеждам еднообразен, несилен шум при безредно говорене, предизвикано от силно недоволство, вълнение и под.; зажужавам, забръмчавам. Тълпата на площада се е разжужала.


Източник: Речник на българския език (онлайн)